ученик

ученик (български)

ученик ±

ед.ч.		уче·ник
	непълен член	уче·ни·ка
	пълен член	уче·ни·кът
мн.ч.		уче·ни·ци
	членувано	уче·ни·ци·те
бройна форма		уче·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Дете или младеж, който посещава училище.
2. Последовател в теория, в изкуството, в науката.

Превод

английски: pupil (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: discipulus (la)м. р. литовски: [[]]

немски: Schüler (de)м. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: öğrenci (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• школник, възпитаник
• новак, любител, дилетант, неопитен, чирак, калфа
• последовател, привърженик, адепт, партизанин