дилетант

Български

дилетант ±

ед.ч.		ди·ле·тант
	непълен член	ди·ле·тан·та
	пълен член	ди·ле·тан·тът
мн.ч.		ди·ле·тан·ти
	членувано	ди·ле·тан·ти·те
бройна форма		ди·ле·тан·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Любител, който се занимава с някое изкуство или наука, без да има здрави познания.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

любител, аматьор, новак, неподготвен, необучен, нешколуван, неспециалист, ученик, несръчен, лаик