упорство

упорство (български)

упорство ±

ед.ч.		упор·с·т·во
	членувано	упор·с·т·во·то
мн.ч.		упор·с·т·ва
	членувано	упор·с·т·ва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Качество или проява на упорит; настойчивост.

Превод

английски: obstinacy, stubbornness, doggedness испански: terquedad италиански: testardaggine (it)

немски: die Hartnäckigkeit (de), die Sturheit (de) руски: упо́рство френски: entêtement

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.