съпротива

Български

съпротива ±

ед.ч.		съп·ро·ти·ва
	членувано	съп·ро·ти·ва·та
мн.ч.		съп·ро·ти·ви
	членувано	съп·ро·ти·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Дейност, насочена срещу друга; противодействие, отпор.
2. Oрганизирано движение срещу окупатор.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: resistance гръцки: αντίσταση испански: resistencia италиански: resistenza добавете превод на друг език тук [[]]

немски: der Widerstand руски: сопротивле́ние турски: mukavemet френски: résistance

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}