съпротива
Облик
съпротива (български)
| ед.ч. | съп·ро·ти·ва | |
|---|---|---|
| членувано | съп·ро·ти·ва·та | |
| мн.ч. | съп·ро·ти·ви | |
| членувано | съп·ро·ти·ви·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Дейност, насочена срещу друга; противодействие, отпор.
- Oрганизирано движение срещу окупатор.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними