унижение

унижение (български)

унижение ±

ед.ч.		уни·же·ние
	членувано	уни·же·ни·е·то
мн.ч.		уни·же·ния
	членувано	уни·же·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Накърняване на достойнството.

Превод

английски: abasement, humiliation, indignity (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: rebajamiento, abatimiento, humillación италиански: umiliazione, degradazione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Erniedrigung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: униже́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: humiliation холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• оскърбление, обида, срам, огорчение
• самоунижение, сервилност, раболепие, подлост, низост
• компрометиране, излагане, опозоряване
• унижаване, огорчаване, покруса
• понижение в ранг, крах, провал, деградиране