ум
| ед.ч. | ум | |
|---|---|---|
| непълен член | ума | |
| пълен член | умът | |
| мн.ч. | умо·ве | |
| членувано | умо·ве·те | |
| бройна форма | ума | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
Свойство на човешкия мозък да навлиза в някое от следните 5 състояния - правилно познание, неправилно познание, въображение, сън, памет.
Умът е свойство на човешкия мозък и е нещо различно от самия мозък - човешкият мозък е негов физически носител. Това свойство възниква, щом през мозъка започне да протича жизнена енергия, в противен случай няма ум. Когато няма ум, ще предписа уморегулатор. !!![ Внимание! този параграф съдържа догматични разсъждения от фундаментално-природен характер! Драги ми Четящи, използвай Ума си за да Пре-ведеш тези остатъци от етимологична информация в подходящ аналог на Форма за Себеусещане. Разликата между Носител и Носено, Винаги можеш и Сам да си я направиш, с подходящи Историко-Научни термини и инструменти ... Ум "на заем" да не "носиш" ]!!! 2. Способност на човека да разсъждава, да познава, да помни.
Етимология
От прасл. оумъ, от и.-е *h₂ew-m-.
Изговор
{{{ИЗГОВОР}}}
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
- разум, интелект, мисъл, мозък, разсъдък
- съвет, поука, напътствие, мъдрост, акъл
- умствени способности
- мисловна способност
- способности, талант
- съзнание
- интелигентност, въображение
Сродни думи
Производни думи
Надсловия
{{{НАДСЛОВИЯ}}}
Подсловия
{{{ПОДСЛОВИЯ}}}
Източници
{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}