ум

ум (български)

ум ±
ед.ч.		ум
	непълен член	ума
	пълен член	умът
мн.ч.		умо·ве
мн.ч.	членувано	умо·ве·те
бройна форма		ума
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Свойство на човешкия мозък да навлиза в някое от следните 5 състояния - правилно познание, неправилно познание, въображение, сън, памет.

Умът е свойство на човешкия мозък и е нещо различно от самия мозък - човешкият мозък е негов физически носител. Това свойство възниква, щом през мозъка започне да протича жизнена енергия, в противен случай няма ум. Когато няма ум, ще предписа уморегулатор. !!![ Внимание! този параграф съдържа догматични разсъждения от фундаментално-природен характер! Драги ми Четящи, използвай Ума си за да Пре-ведеш тези остатъци от етимологична информация в подходящ аналог на Форма за Себеусещане. Разликата между Носител и Носено, Винаги можеш и Сам да си я направиш, с подходящи Историко-Научни термини и инструменти ... Ум "на заем" да не "носиш" ]!!! 2. Способност на човека да разсъждава, да познава, да помни.

Етимология

От прасл. оумъ, от и.-е *h₂ew-m-.

Фразеологични изрази

Превод

английски: mind
арабски: [[]]
арменски: [[]]
африкаанс: [[]]
белоруски: ум
гръцки: [[]]
датски: [[]]
есперанто: [[]]
естонски: [[]]
иврит: [[]]
индонезийски: [[]]
ирландски: [[]]
исландски: [[]]
испански: [[]]
италиански: [[]]
китайски: [[]]
корейски: [[]]
латвийски: [[]]
латински: [[]]
литовски: [[]]

немски: Verstand
норвежки: [[]]
персийски: [[]]
полски: umysł
португалски: [[]]
румънски: [[]]
руски: ум
словашки: um
словенски: um
сръбски: um
тайландски: [[]]
турски: [[]]
унгарски: [[]]
фински: [[]]
френски: [[]]
холандски: [[]]
хърватски: um
чешки: um
шведски: [[]]
японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи