памет
Облик
памет (български)
ед.ч. | па·мет | |
---|---|---|
членувано | па·мет·та | |
мн.ч. | — | |
членувано | — | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
- Способност да се запазва и възпроизвежда при необходимост някакво знание или впечатление. Добра памет. Силна памет.
- Спомен, честване. В памет на загиналите.
- Спец. Част от апаратурата на компютър или друга изчислителна машина, в която се съхраняват данни (информация).
Етимология
стбълг. памѩть. Виж помня.От памѧть на Стар църковен славянски/ старобългарски, от представка *pa и *mętь на пра-славянски. *mętь е от пра-балтийско-славянски *mintis, от праиндоевропейски *méntis(с обобщаване на корена за косвени падежи *mn̥t-), сродно със санскритско मति(matí, máti) , mēns (родителен падеж mentis)на латински и на английски mind.
Фразеологични изрази
- Вечна памет!— Винаги да се помни.
- Зрителна памет.— Способност да се възпроизвеждат текстове и образи, които са видяни.
- Слухова памет.— Способност да се възпроизвежда възприетото чрез слуха.
- Говоря по памет.— Без да гледам в текста; по спомен,често без голяма увереност.
- Имам къса памет. — Лесно забравям.[1]
Превод
|