укор

укор (български)

укор ±

ед.ч.		укор
	непълен член	уко·ра
	пълен член	уко·рът
мн.ч.		уко·ри
	членувано	уко·ри·те
бройна форма		уко·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Недоволство, неодобрение, негодувание или обвинение спрямо някого, изразено чрез думи, тон или поглед.

Етимология

Старобълг. оукоръ < *korъ. Виж карам се.

Превод

английски: rebuke (en), reprimand (en), reproach (en), reproof (en), reprehension (en), twit (en) гръцки: μομφή (el), παρατήρηση (el) испански: reproche (es), reprensión (es), reprimenda (es), regañina (es) италиански: rimbrotto (it), reprimenda (it), rimprovero (it), richiamo (it)

немски: Rüge (de), Tadel (de), Schelte (de), Vorwurf (de), Rüffel (de) руски: укор (ru), упрёк (ru), выговор (ru) френски: reproche (fr), réprimande (fr)

Синоними

• упрек

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Източници

1. укор в РБЕ на ИБЕ