убеждение

убеждение (български)

убеждение ±

ед.ч.		убеж·де·ние
	членувано	убеж·де·ни·е·то
мн.ч.		убеж·де·ния
	членувано	убеж·де·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Убеждението е вътрешна нагласа, когато човек приема нещо за вярно и истинно, не се съмнява в неговата достоверност и е готов да го защитава и аргументира.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• убеденост, разбиране, схващане, мнение, идея, мисъл, възглед, мироглед, идеология
• вяра, увереност, съзнание, осъзнаване, впечатление