тръгна
Облик
тръгна (български)
Сегашно време | тръг·на |
---|---|
Мин. св. време | тръг·нах |
Мин. несв. време | тръг·нех |
Повел. наклонение | тръг·ни |
Мин. страд. причастие | тръг·нат |
Мин. деят. св. причастие | тръг·нал |
Мин. деят. несв. причастие | тръг·нел |
Сегашно деят. причастие | — |
Деепричастие | — |
Всички форми | |
[редактиране] |
(класификация — )
Виж тръгвам.
Етимология
старобълг. тръгнѫти, тръгнѫ σπᾶν „дърпам“ (Супр.). Праслав. *tъrgnǫti, *tъrgnǫ „късам, дърпам“ (сърбохърв. тргати, тргам, чеш. trhati „скубя, дърпам“, слов. trhať, пол. targać, г.-луж. torhać, д.-луж. tergaś, рус. торгать, укр. торгати). В сегашното си значение се употребява поне от ХІV-ХV в., срв. аште си тръгноут доити оу нас (влахо-бълг. грам., ХV в.). В семантично отношение, срв. фр. partir, ит. partire „заминавам, тръгвам“, които са от лат. partire „разделям на части“. Праслав. *tъrgnǫti, *tъrgnǫ, е вероятно сроден с лат. trahō „дърпам“, trāxī „дръпнах“, ст.-инд. tṛhati „той раздробява“, tṛḍhaṣ „раздробен“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|