тръгвам
(пренасочване от тръгвалите)
тръгвам (български)
| Сегашно време | тръг·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | тръг·вах |
| Мин. несв. време | тръг·вах |
| Повел. наклонение | тръг·вай |
| Мин. страд. причастие | тръг·ван |
| Мин. деят. св. причастие | тръг·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | тръг·вал |
| Сегашно деят. причастие | тръг·ващ |
| Деепричастие | тръг·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
(класификация — ?)
- Започвам да се движа в някоя посока.
- Обикалям, ходя от едно място на друго.
- За механизъм, машина, съоръжение – започвам да функционирам.
- Прен. Започвам да се развивам.
- Разг. С кого. Движа се постоянно с някого; сприятелявам се.
- Водя началото си, започвам.
- ~ на. Започвам да посещавам.
- ~ си. Отправям се съм мястото, където пребивавам или откъдето съм дошъл.
- ~ ми. Безл. Започвам да успявам в нещо.
Етимология
виж тръгна.
Фразеологични изрази
- Тръгвам/тръгна в крак (с някого или с нещо). Започвам да съгласувам действията си.
- Тръгвам/тръгна в/по/из правия път. Започвам да водя почтен живот, изоставям лошите си навици.
- Тръгвам/тръгна по мед и масло. Разг. Развивам се без затруднения или пречки, лесно.
- Тръгвам/тръгна по акъла/ума (на някого). Пренебр. Съобразявам се с мнението и желанията на някого.
- Тръгвам/тръгна по лош/крив път. Разг. Започвам да върша лоши, нечестни дела.
- Тръгвам/тръгна по света. Заминавам без посока.
Синоними
- отпътувам, поемам пътя, заминавам, потеглям, потеглям на път, поемам, хващам пътя, тръгвам на път, запътвам се, дигам се, напущам, отдалечавам се, излизам, отправям се, направлявам се, напътвам се, насочвам се, крача, закрачвам, отделям се
- напускам, отивам си
- оттеглям се
- умирам