тръба

тръба (български)

тръба ±

ед.ч.		тръ·ба
	членувано	тръ·ба·та
мн.ч.		тръ·би
	членувано	тръ·би·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Дълго кухо тяло за пренос на течности или газове.

Етимология

Старобълг. трѫба.

Стара заемка от герм. езици - ст.в.нем. trumbа „духова тръба“.

Превод

английски: pipe, tube, conduit арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: tubería, tubo, caño италиански: tubo, condotto китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Rohr норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: труба словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: piippu (fi) френски: conduit холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• цев, кюнец
• канал, ход, проход, път
• свирка, кавал, дудук, пищялка
• тръбопровод, водопровод, канализация, тръби