цев

цев (български)

цев ±

ед.ч.		цев
	членувано	цев·та
мн.ч.		це·ви
	членувано	це·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Права тръба
2. Права тръба, използвана в огнестрелно оръжие.
3. Наименование на знака "

Етимология

старобълг. cěvь в цѣв(ь)ница „лира“: лит. šaiva, латв. saiva „макара“ староинд. aṣṭhīvá(nt)- „пищял“ (ast- + cīu̯a-), ест. kääv „макара“, ст.в.нем. scina „пищял“. Балт. форми произлиза от *k'oi-u-, докато слав. форми от *koi-u- (по правилото за втора палатализация к > ц).

Фразеологични изрази

Цев на пушка.

Превод

английски: tube, (на пушка) - barrel гръцки: κάννη испански: cañón италиански: canna

немски: der Lauf руски: ствол турски: namlu френски: canon

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.