трактат

трактат (български)

трактат ±

ед.ч.		трак·тат
	непълен член	трак·та·та
	пълен член	трак·та·тът
мн.ч.		трак·та·ти
	членувано	трак·та·ти·те
бройна форма		трак·та·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Научно съчинение, в което преобладават теоретични разсъждения по даден въпрос.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• дисертация, етюд
• договор, съглашение