топче

топче (български)

топче ±

ед.ч.		топ·че
	членувано	топ·че·то
мн.ч.		топ·че·та
	членувано	топ·че·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 65

1. Малко по размери тяло с кълбовидна форма, кълбце.
2. Малко по размери оръдие (топ).

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• издатина, изпъкналост, топка, орнамент, розетка
• петно, капка, топчица
• кълбо, кълбенце