орнамент

орнамент (български)

орнамент ±

ед.ч.		ор·на·мент
	непълен член	ор·на·мен·та
	пълен член	ор·на·мен·тът
мн.ч.		ор·на·мен·ти
	членувано	ор·на·мен·ти·те
бройна форма		ор·на·мен·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Живописно, графическо или скулптурно украшение от стилизирани съчетания на геометрически, растителни и животински мотиви;
2. Плетеница по архитектурни плоскости, книги, тъкани, картини или различни други предмети.
3. (муз.) Отделни тонове или група тонове, които имат за цел да украсят известен момент на основна мелодия.

Етимология

от лат. ornamentum - украшение

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• украшение, декорация
• издатина, изпъкналост, розетка
• украса