тичам
Облик
тичам (български)
| Сегашно време | ти·чам |
|---|---|
| Мин. св. време | ти·чах |
| Мин. несв. време | ти·чах |
| Повел. наклонение | ти·чай |
| Мин. страд. причастие | ти·чан |
| Мин. деят. св. причастие | ти·чал |
| Мин. деят. несв. причастие | ти·чал |
| Сегашно деят. причастие | ти·чащ |
| Деепричастие | ти·чай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — непреходен)
тѝчам
- Действие за движение на човек, при което има моменти ,в които краката не му докосват земята(Постига се по голяма скорост от ходене).
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- бягам, припкам, търча, летя, бързам, изтичвам, изтърчавам, притърчавам, дотърчавам, прибягвам, притичвам, потичвам, поприпквам, плюя си на петите
- избягвам, отбягвам, оттеглям се, напускам, страня, разбягвам се, отдалечавам се, отстранявам се, отдръпвам се, отмествам се, забягвам, побягвам
- движа се
- препускам
- пробягвам, преминавам
Превод
|
|