бягам
бягам (български)
| Сегашно време | бя·гам |
|---|---|
| Мин. св. време | бя·гах |
| Мин. несв. време | бя·гах |
| Повел. наклонение | бя·гай |
| Мин. страд. причастие | бя·ган |
| Мин. деят. св. причастие | бя·гал |
| Мин. деят. несв. причастие | бя·гал |
| Сегашно деят. причастие | бя·гащ |
| Деепричастие | бя·гай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — непреходен)
бя̀гам
- Отстъпвам, отдалечавам се с бързо движение, с тичане от някаква опасност. [1]
- Разг. Тичам (обикн. без цел, за забава, спорт и др.).
- Прен. За превозно средство или река, поток и др. — движа се с голяма бързина.
- Разг. Отправям се, отивам обикн. с бързане някъде с някаква цел или да работя, да върша, видя нещо.
- Обикн. пов. Отстранявам се, отдръпвам се, махам се.
- С предл. от. Отбягвам някого, страня от някого.
- Напускам родно място, дом, родина и забягвам, обикн. за да се спася от някаква опасност, от нещо неприятно.
- Напускам тайно някое място, обикн. където съм бил заставен да бъда; побягвам.
- Разг. За момиче — приставам на мъж.
- Разг. С предл. от. Отклонявам се без разрешение от служебни задължения, от учебни занятия и под.
- Разг. С предл. по, към. Търся, стремя се да имам или да постигна нещо, към което имам голяма слабост.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- тичам, припкам, търча, летя, бързам, изтичвам, изтърчавам, притърчавам, дотърчавам, прибягвам, притичвам, потичвам, поприпквам, плюя си на петите
- избягвам, отбягвам, оттеглям се, напускам, страня, разбягвам се, отдалечавам се, отстранявам се, отдръпвам се, отмествам се, забягвам, побягвам
- спасявам се, отървавам се
- изоставям
- манкирам, кръшкам, клинча
- спускам се, препускам
- движа се
- пробягвам, преминавам
Превод
|
|