терор

терор (български)

терор ±

ед.ч.		те·рор
	непълен член	те·ро·ра
	пълен член	те·ро·рът
мн.ч.		те·ро·ри
	членувано	те·ро·ри·те
бройна форма		те·ро·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Страх, ужас, предизвикан от заплашителни и жестоки мерки от страна на властта или на частни лица.
2. Управление, което си служи с насилие.

Етимология

От лат. terror „ужас“.

Превод

английски: terror арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: terror италиански: terrore китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Terror норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: террор словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: terreur холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

гнет, ужас, страх, заплаха, безпокойство, измъчване, изтезание, насилие, преследване

Производни думи

терорист