теме

теме (български)

теме ±

ед.ч.		те·ме
	членувано	те·ме·то
мн.ч.		те·ме·та
	членувано	те·ме·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 65

Горната и задната част на човешка глава. Примери: Голо теме. Удар по темето. Мн. : темета; Прил. : теменен, теменна, теменно, мн. теменни. Пример: Теменни кости.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

чело