чело

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

чело (български)

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

  1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

Старобълг. чело от праслав. *kel-о- От същия корен се образува и прилагателното "келяв" - "плешив"

Сродни думи: лит. kelti, keliu „повдигам“, лат. ex-cellere „превъзхождам“ от ие. *kel- „повдигам“.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

ръб, издатък, издатина, изпъкналост, стъпало

Сродни думи

Производни думи

чело (български)

глагол, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

чета