чело
Облик
чело (български)
ед.ч. | че·ло | |
---|---|---|
членувано | че·ло·то | |
мн.ч. | че·ла | |
членувано | че·ла·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Старобълг. чело от праслав. *kel-о- От същия корен се образува и прилагателното "келяв" - "плешив"
Сродни думи: лит. kelti, keliu „повдигам“, лат. ex-cellere „превъзхождам“ от ие. *kel- „повдигам“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
ръб, издатък, издатина, изпъкналост, стъпало