теза

теза (български)

теза ±

ед.ч.		те·за
	членувано	те·за·та
мн.ч.		те·зи
	членувано	те·зи·те
звателна форма		{{{невольо}}}

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

теза: 1.Основно положение, основна мисъл, която се поставя за доказване. 2. Тезата трябва да е: .добре откроена и ясно заявена .адекватна на заглавието 2.Във философията на Хегел — изходен пункт в процеса на развитието.

Превод

английски: - арабски: - арменски: - африкаанс: - белоруски: - гръцки: - датски: - есперанто: - естонски: - иврит: - индонезийски: - ирландски: - исландски: - испански: - италиански: - китайски: - корейски: - латвийски: - латински: - литовски: -

немски: - норвежки: - персийски: - полски: - португалски: - румънски: - руски: - словашки: - словенски: - сръбски: - тайландски: - турски: - унгарски: - фински: - френски: - холандски: - хърватски: - чешки: - шведски: - японски: -

Синоними

• теория, становище, гледище, разбиране, схващане, позиция, кауза
• дисертация, трактат, съчинение, дипломна работа
• доклад, студия