тартор

тартор (български)

тартор ±

ед.ч.		тар·тор
	непълен член	тар·то·ра
	пълен член	тар·то·рът
мн.ч.		тар·то·ри
	членувано	тар·то·ри·те
бройна форма		тар·то·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. мн. тартори, м.

1. Водач, главатар на дяволите. 2. Пренебр. Водач, главатар, подбудител. Като хванем тартора им, другите сами ще дойдат. • прил. тарторски, тарторска, тарторско, мн. тарторски.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• главатар, байрактар, вожд, войвода, предводител, началник
• водач, подстрекател