съчетание

съчетание (български)

съчетание ±

ед.ч.		съ·че·та·ние
	членувано	съ·че·та·ни·е·то
мн.ч.		съ·че·та·ния
	членувано	съ·че·та·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Събирам или обединявам даден предмет, храна и др.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• комбинация, композиция, единство, цялост, съединение, групиране, състав, сбор, смес
• сравнение, съпоставяне, сличаване