композиция
Облик
Композиция (от латински език compositio — „съставяне“, „подреждане“) в общия смисъл е термин в изобразителните изкуства, литературата и музиката, с който се означава структурното единство, последователността и взаимовръзката между отделните компоненти на дадена творба. Композицията, със своята организираща функция, способства произведението да получи по-мащабно и специфично художествено и емоционално въздействие върху аудиторията и максимално да разгърне замисъла и посланието на твореца.
композиция (български)
ед.ч. | ком·по·зи·ция | |
---|---|---|
членувано | ком·по·зи·ци·я·та | |
мн.ч. | ком·по·зи·ции | |
членувано | ком·по·зи·ци·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Композиция-единство на компонентите, от които е изградено лит.-худ. произведение.Докато фабулата и сюжетът са предпоставки, К. е необходимо изискване за превръщането на лит.-худ. произведение в завършено идейно-естетическо явление.Фабулата и сюжетът поставят задачите, К. ги осъществява. Образите, характерите, ситуациите, перипетиите, основните моменти и перспективата на развитието, градацията и кулминацията добиват худ. въплъщение и от компоненти се превръщат в хармонично съчетани части от цялото посредством К.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|