комбинация

комбинация (български)

комбинация ±

ед.ч.		ком·би·на·ция
	членувано	ком·би·на·ци·я·та
мн.ч.		ком·би·на·ции
	членувано	ком·би·на·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Съчетание на неща, обикновено по точно определен начин.
   • Тази комбинация от цветове е ужасна.
   • Комбинацията от иновативност, смелост и добро планиране винаги води до успех.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• съчетание, съединение, композиция, състав, смес, сбор
• план, нагласяване, замисъл