съперник

съперник (български)

съперник ±

ед.ч.		съ·пер·ник
	непълен член	съ·пер·ни·ка
	пълен член	съ·пер·ни·кът
мн.ч.		съ·пер·ни·ци
	членувано	съ·пер·ни·ци·те
бройна форма		съ·пер·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Някой, който съперничи на друг в нещо.

Превод

английски: adversary, rival, opponent испански: adversario, oponente, rival италиански: avversario, rivale, competitore

немски: der Gegner, der Rivale, der Widersacher руски: сопе́рник френски: adversaire, rival добавете превод на друг език тук [[]]

Синоними

• конкурент