противник
Облик
противник (български)
| ед.ч. | про·тив·ник | |
|---|---|---|
| непълен член | про·тив·ни·ка | |
| пълен член | про·тив·ни·кът | |
| мн.ч. | про·тив·ни·ци | |
| членувано | про·тив·ни·ци·те | |
| бройна форма | про·тив·ни·ка | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Човек, който действа против друг (в състезание, спор и др. ).
- Неприятелски войник; враг.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|