стъкленица
Облик
стъкленица (български)
| ед.ч. | стък·ле·ни·ца | |
|---|---|---|
| членувано | стък·ле·ни·ца·та | |
| мн.ч. | стък·ле·ни·ци | |
| членувано | стък·ле·ни·ци·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Издължен съд за течности с тясно гърло, обикновено направен от стъкло.
Етимология
старобълг. стьклѣница. Праслав. *stьklo е заемка от гот. stikls „чаша“ (първоначално „рог, ритон“). Лит. stiklas, латв. stikls „стъкло“ са заемки от слав. езици.
Фразеологични изрази
Превод
|
|