стъкло

Български

стъкло ±
ед.ч.		стък·ло
ед.ч.	членувано	стък·ло·то
мн.ч.		стък·ла
мн.ч.	членувано	стък·ла·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип

Само ед. Прозрачно и лесночупливо кварцово вещество.
Тънка плоскост от такъв материал, която се поставя на врати, прозорци и др.
Стъклена част на различни оптически прибори, през която се гледа.

Етимология

ст.бълг. стькло κρύσταλλος, стьклѣница ἀλάβαστρος (Супр.). Праслав. *stьklo е културен термин, зает от гот. stikls, ст.в.нем. stесhаl „рог за пиене, чаша, ритон“. От рога за пиене това название е било пренесено на други видове съдове и в крайна сметка на материала „стъкло“. Лит. stiklas, латв. stikls, ст.прус. sticlo, рум. sticlă „стъкло“ са ранни заемки от слав. *stьklo.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Фразеологични изрази

Увеличително стъкло „лупа“.

Превод

албански: xham^(sq)
английски: glass^(en)
белоруски: шкло^(be)
испански: cristal, vidrio^(es)
италиански: vetro^(it)
литовски: stiklas^(lt)
немски: das Glas^(de)

полски: szkło^(pl)
румънски: sticlă^(ro)
руски: стекло^(ru)
словашки: sklo^(sk)
словенски: ^(sl)
украински: скло^(uk)
унгарски: ^(hu)
френски: verre^(fr)
чешки: sklo^(cs)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране