сряда
Облик
сряда (български)
ед.ч. | сря·да | |
---|---|---|
членувано | сря·да·та | |
мн.ч. | сре·ди | |
членувано | сре·ди·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- Название на третия ден от седмицата.
Етимология
От старобългарската дума срѣда, "среден ден от седмицата" (вж. Немски Mittwoch).
Фразеологични изрази
Превод
|
|