срам

срам (български)

срам ±

ед.ч.		срам
	непълен член	сра·ма
	пълен член	сра·мът
мн.ч.		сра·мо·ве
	членувано	сра·мо·ве·те
бройна форма		сра·ма
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка.
2. Болезнено притеснение; свян.
3. Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане.

Етимология

старобълг. срамъ. Сродни думи: авест. fšarǝma, новоперс. šаrm „срам“, англ. harm „вреда“, хет. karmalassai „схванат съм“ от ие. *k'Arm-. старобълг. > рус. срам.

Превод

английски: shame (en); disgrace (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: сорам (be) гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: verecundia (la) литовски: [[]]

немски: Scham (de); Schande (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: срам (ru), сором (ru) словашки: [[]] словенски: sram (sl) сръбски: срам (sr) тайландски: [[]] турски: rezil (tr), rezillik (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• свян, стеснение, смущение, нерешителност, боязън
• безчестие, позор, излагане, неприличие, петно
• срамота, резил, скандал, маскарлък
• честолюбие, скромност
• очерняне
• позорна постъпка