срам

Български

срам ±
ед.ч.		срам
	непълен член	сра·ма
	пълен член	сра·мът
мн.ч.		сра·мо·ве
мн.ч.	членувано	сра·мо·ве·те
бройна форма		сра·ма
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка.
Болезнено притеснение; свян.
Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане.

Етимология

старобълг. срамъ. Сродни думи: авест. fšarǝma, новоперс. šаrm „срам“, англ. harm „вреда“, хет. karmalassai „схванат съм“ от ие. *k'Arm-. старобълг. > рус. срам.

Фразеологични изрази

Превод

Преводи

английски: shame^(en), disgrace^(en)
белоруски: сорам
испански: acholo
италиански: vergogna
латински: verecundia^(la)

немски: die Scham^(de), die Schande^(de)
руски: срам, стыд
словенски: sram
сръбски: срам
турски: rezil^(tr), rezillik^(tr)
френски: honte

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране