спирка
Облик
спирка (български)
| ед.ч. | спир·ка | |
|---|---|---|
| членувано | спир·ка·та | |
| мн.ч. | спир·ки | |
| членувано | спир·ки·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Място за спиране на влакове, трамваи, автобуси и други превозни средства
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними