престой
престой (български)
| ед.ч. | прес·той | |
|---|---|---|
| непълен член | прес·тоя | |
| пълен член | прес·то·ят | |
| мн.ч. | прес·тои | |
| членувано | прес·то·и·те | |
| бройна форма | прес·тоя | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
- Пребиваване, преседяване, отсядане някъде за известно време.
- Временно спиране на работата на работник или на машина, съоръжение и под. поради технологични причини, повреди и под.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними