соча
соча (български)
| Сегашно време | со·ча |
|---|---|
| Мин. св. време | со·чих |
| Мин. несв. време | со·чех |
| Повел. наклонение | со·чи |
| Мин. страд. причастие | со·чен |
| Мин. деят. св. причастие | со·чил |
| Мин. деят. несв. причастие | со·чел |
| Сегашно деят. причастие | со·чещ |
| Деепричастие | со·чей·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 176, несвършен вид
(класификация — преходен)
- С движение или жест обръщам вниманието на някого върху нещо; указвам, показвам.
- Давам указание за направление, посока; показвам.
- Обърнат съм към определена страна.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Превод
|
|