говоря

говоря (български)

говоря

Сегашно време	го·во·ря
Мин. св. време	го·во·рих
Мин. несв. време	го·во·рех
Повел. наклонение	го·во·ри
Мин. страд. причастие	го·во·рен
Мин. деят. св. причастие	го·во·рил
Мин. деят. несв. причастие	го·во·рел
Сегашно деят. причастие	го·во·рещ
Деепричастие	го·во·рей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 173, несвършен вид

(класификация — преходен)

1. Използвам устна реч, владея устната реч или някакъв език.
2. Изразявам мислите си на глас, съобщавам.
3. Общувам, водя разговор с някого.
4. Произнасям реч, слово.
5. Свидетелствам.

Превод

английски: speak (en); talk (en) гръцки: μιλάω (el) есперанто: paroli (eo) испански: hablar (es); charlar (es); platicar (es) италиански: parlare (it) добавете превод на друг език тук [[]]

немски: sprechen (de) португалски: falar (pt) румънски: vorbi (ro) руски: говорить (ru) турски: konuşmak (tr) френски: parler (fr)