сляп

Български

сляп ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		сляп
		непълен член	сле·пия
		пълен член	сле·пи·ят
	ж. р.		сля·па
		членувано	сля·па·та
	ср. р.		сля·по
		членувано	сля·по·то
мн. ч.			сле·пи
		членувано	сле·пи·те

Прилагателно име, тип 81

сляпа, сляпо, мн. слепи, прил.

1. Който не може да вижда; лишен от зрение, незрящ. Сляп по рождение. Сляп с едното око. Организация на слепите хора.
2. Прен. Който е неграмотен. Останал е сляп за книгите, но беше много любознателен.
3. Прен. Който е неразумен, заблуден; доверчив. Сляпа любов. Сляп за истинското положение. Сляпа вяра.
4. Прен. Който няма изход. Сляпа улица. Сляп тунел.
5. Прен. Който се извършва без видимост, без участие на зрението. Сляп полет.

• Сляп цирей. — Цирей без връх на повърхността на кожата. • Сляпата неделя. — Разг. Времето, когато човек е решил да се жени и не се колебае повече. Дошла е сляпата неделя. • Сляпо куче. — Подземен гризач, който яде луковици и корени и е със закърнели очи. • Сляпо черво. — Началната част на дебелото черво у човека и у някои животни с червеобразен израстък — апендикса.

Синоними

• беззрачен, кьорав
• доверчив, лековерен, наивен, заслепен, заблуден

Превод

английски: blind арабски: [[]] арменски: կույր африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: blindur испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: akls латински: [[]] литовски: aklas

немски: blind норвежки: blind персийски: کور полски: [[]] португалски: [[]] румънски: orb руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: слеп, slep тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: slijep, слијеп чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]