сляп
Облик
сляп (български)
ед. ч. | м. р. | сляп | |
---|---|---|---|
непълен член | сле·пия | ||
пълен член | сле·пи·ят | ||
ж. р. | сля·па | ||
членувано | сля·па·та | ||
ср. р. | сля·по | ||
членувано | сля·по·то | ||
мн. ч. | сле·пи | ||
членувано | сле·пи·те |
Прилагателно име, тип 81
сляпа, сляпо, мн. слепи, прил.
- Който не може да вижда; лишен от зрение, незрящ. Сляп по рождение. Сляп с едното око. Организация на слепите хора.
- Прен. Който е неграмотен. Останал е сляп за книгите, но беше много любознателен.
- Прен. Който е неразумен, заблуден; доверчив. Сляпа любов. Сляп за истинското положение. Сляпа вяра.
- Прен. Който няма изход. Сляпа улица. Сляп тунел.
- Прен. Който се извършва без видимост, без участие на зрението. Сляп полет.
• Сляп цирей. — Цирей без връх на повърхността на кожата. • Сляпата неделя. — Разг. Времето, когато човек е решил да се жени и не се колебае повече. Дошла е сляпата неделя. • Сляпо куче. — Подземен гризач, който яде луковици и корени и е със закърнели очи. • Сляпо черво. — Началната част на дебелото черво у човека и у някои животни с червеобразен израстък — апендикса.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|