кьорав
Облик
кьорав (български)
| ед. ч. | м. р. | кьо·рав | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кьо·ра·вия | ||
| пълен член | кьо·ра·ви·ят | ||
| ж. р. | кьо·ра·ва | ||
| членувано | кьо·ра·ва·та | ||
| ср. р. | кьо·ра·во | ||
| членувано | кьо·ра·во·то | ||
| мн. ч. | кьо·ра·ви | ||
| членувано | кьо·ра·ви·те | ||
Прилагателно име, тип 76
Кьорав означава сляп, т.е., че този човек или животно не виждa. Обикновено се употребява за засилване на отрицателно отношение към нещо или една личност. В преносен смисъл се употребява, за да се подчертае невъзприемането на очевидни неща.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|