случа

случа (български)

случа
Сегашно време	слу·ча
Мин. св. време	слу·чих
Мин. несв. време	слу·чех
Повел. наклонение	слу·чи
Мин. страд. причастие	слу·чен
Мин. деят. св. причастие	слу·чил
Мин. деят. несв. причастие	слу·чел
Сегашно деят. причастие	слу·чещ
Деепричастие	слу·чей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип , свършен

(класификация — )

Етимология

старобълг. сълоучити, лоучити сѧ συμβαίνειν, γίγνεσθαι (Супр.), от съ- + лоучити (виж случай), срв. лит. laukti, laukiu „чакам“, sulaukti „дочаквам, получавам“.

Фразеологични изрази

Сродни думи

получа, случай, улуча

Производни думи

случка

Превод

албански: ^(sq)
английски: ^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: ^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)