Шаблон:Словоформи/случа

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола случа. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице слу·ча слу·чим
2 лице слу·чиш слу·чи·те
3 лице слу·чи слу·чат


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице слу·чих слу·чих·ме
2 лице слу·чи слу·чих·те
3 лице слу·чи слу·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице слу·чех слу·чех·ме
2 лице слу·че·ше слу·чех·те
3 лице слу·че·ше слу·че·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице случил съм случила съм случило съм случили сме
2 лице случил си случила си случило си случили сте
3 лице случил е случила е случило е случили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях случил бях случила бях случило бяхме случили
2 лице беше случил беше случила беше случило бяхте случили
3 лице беше случил беше случила беше случило бяха случили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще случа ще случим
2 лице ще случиш ще случите
3 лице ще случи ще случат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм случил ще съм случила ще съм случило ще сме случили
2 лице ще си случил ще си случила ще си случило ще сте случили
3 лице ще е случил ще е случила ще е случило ще са случили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да случа щяхме да случим
2 лице щеше да случиш щяхте да случите
3 лице щеше да случи щяха да случат


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм случил щях да съм случила щях да съм случило щяхме да сме случили
2 лице щеше да си случил щеше да си случила щеше да си случило щяхте да сте случили
3 лице щеше да е случил щеше да е случила щеше да е случило щяха да са случили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице случел съм случела съм случело съм случели сме
2 лице случел си случела си случело си случели сте
3 лице случел (е) случела (е) случело (е) случели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице случил съм случила съм случило съм случили сме
2 лице случил си случила си случило си случили сте
3 лице случил (е) случила (е) случило (е) случили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм случил била съм случила било съм случило били сме случили
2 лице бил си случил била си случила било си случило били сте случили
3 лице бил (е) случил била (е) случила било (е) случило били (са) случили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да случа щяла съм да случа щяло съм да случа щели сме да случим
2 лице щял си да случиш щяла си да случиш щяло си да случиш щели сте да случите
3 лице щял (е) да случи щяла (е) да случи щяло (е) да случи щели (са) да случат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм случил щяла съм да съм случила щяло съм да съм случило щели сме да сме случили
2 лице щял си да си случил щяла си да си случила щяло си да си случило щели сте да сте случили
3 лице щял (е) да е случил щяла (е) да е случила щяло (е) да е случило щели (са) да са случили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих случил бих случила бих случило бихме случили
2 лице би случил би случила би случило бихте случили
3 лице би случил би случила би случило биха случили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
слу·чи слу·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род слу·чен
непълен член слу·че·ния
пълен член слу·че·ни·ят
женски род слу·че·на
членувано слу·че·на·та
среден род слу·че·но
членувано слу·че·но·то
множествено число слу·че·ни
членувано слу·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род слу·чил
непълен член слу·чи·лия
пълен член слу·чи·ли·ят
женски род слу·чи·ла
членувано слу·чи·ла·та
среден род слу·чи·ло
членувано слу·чи·ло·то
множествено число слу·чи·ли
членувано слу·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род слу·чел
непълен член слу·че·лия
пълен член слу·че·ли·ят
женски род слу·че·ла
членувано слу·че·ла·та
среден род слу·че·ло
членувано слу·че·ло·то
множествено число слу·че·ли
членувано слу·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род слу·чещ
непълен член слу·че·щия
пълен член слу·че·щи·ят
женски род слу·че·ща
членувано слу·че·ща·та
среден род слу·че·що
членувано слу·че·що·то
множествено число слу·че·щи
членувано слу·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

слу·чей·ки