скука

Български

скука ±

ед.ч.		ску·ка
	членувано	ску·ка·та
мн.ч.		ску·ки
	членувано	ску·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Досада, отегчение от безделие или еднообразие.

Превод

английски: boredom, tedium, ennui (en) гръцки: πλήξη испански: aburrimiento, tedio италиански: noia, tedio

немски: die Langeweile руски: ску́ка турски: sıkıntı френски: ennui (fr)

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.