Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Обобщаващо понятие за домашно животно, добитък, добиче.
- (прен.) Нравствено пропаднал човек.
- (прен.) Самотник, скитник.
Етимология
старобълг. скотъ „скот, имущество“ (Еuсh. Sin., Супр.), старорус. скотъ „имущество, данък“, скотьница „хазна“ (Пов. врем. лет)- заемка от германските езици: гот. skatts „монета“, старосакс. skat „монета, състояние“, нем. Schatz „съкровище“.
Фразеологични изрази
Превод
- английски: [[]]
- арабски: [[]]
- арменски: [[]]
- африкаанс: [[]]
- белоруски: [[]]
- гръцки: [[]]
- датски: [[]]
- есперанто: [[]]
- естонски: [[]]
- иврит: [[]]
- индонезийски: [[]]
- ирландски: [[]]
- исландски: [[]]
- испански: [[]]
- италиански: [[]]
- китайски: [[]]
- корейски: [[]]
- латвийски: [[]]
- латински: [[]]
- литовски: [[]]
|
- немски: [[]]
- норвежки: [[]]
- персийски: [[]]
- полски: [[]]
- португалски: [[]]
- румънски: [[]]
- руски: [[]]
- словашки: [[]]
- словенски: [[]]
- сръбски: [[]]
- тайландски: [[]]
- турски: [[]]
- унгарски: [[]]
- фински: nautakarja
- френски: [[]]
- холандски: [[]]
- хърватски: [[]]
- чешки: [[]]
- шведски: [[]]
- японски: [[]]
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
