скот

скот (български)

скот ±

ед.ч.		скот
	непълен член	ско·та
	пълен член	ско·тът
мн.ч.		ско·то·ве
	членувано	ско·то·ве·те
бройна форма		ско·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Обобщаващо понятие за домашно животно, добитък, добиче.
2. (прен.) Нравствено пропаднал човек.

Етимология

старобълг. скотъ „скот, имущество“ (Еuсh. Sin., Супр.), старорус. скотъ „имущество, данък“, скотьница „хазна“ (Пов. врем. лет)- заемка от германските езици: гот. skatts „монета“, старосакс. skat „монета, състояние“, нем. Schatz „съкровище“.

Превод

английски: cattle, livestock испански: ganado италиански: bestiame

немски: das Vieh руски: скот френски: cheptel, bétail

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.