звяр
Облик
звяр (български)
ед.ч. | звяр | |
---|---|---|
непълен член | звя·ра | |
пълен член | звя·рът | |
мн.ч. | зве·ро·ве | |
членувано | зве·ро·ве·те | |
бройна форма | звя·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 2a
- Хищно животно със страшен вид, което напада други животни и хора.
- Животно изобщо.
- прен. Зъл, лош, свиреп човек.
Етимология
старобълг. звѣрь. Сродни думи: лит. žvėris, вин. п. žvėrį, латв. zvęrs, старогрц. θήρ, род. п. θηρός „звяр“, лат. ferus „див“, трак. "zer", тохар. Б śer „лов“ от ие. *g'hwēr-.
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
- скот, животно, чудовище
- безчовечен, жесток, зъл, лют, яростен, разярен, безмилостен, свиреп, кръвожаден
- добиче