синтез

синтез (български)

синтез ±

ед.ч.		син·тез
	непълен член	син·те·за
	пълен член	син·те·зът
мн.ч.		син·те·зи
	членувано	син·те·зи·те
бройна форма		син·те·за
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Метод на изследване, който свързва отделните елементи в едно цяло и по този начин изучава същността на явленията.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

обобщение, генерализация, дедукция, извод, уеднаквяване , синтез