дедукция
Облик
дедукция (български)
ед.ч. | де·дук·ция | |
---|---|---|
членувано | де·дук·ци·я·та | |
мн.ч. | де·дук·ции | |
членувано | де·дук·ци·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Начин на разсъждение, при който новото умозаключние се извежда по логически път от общите положения към частните случаи.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
извод, заключение, умозаключение