сектант

Български

сектант ±

ед.ч.		сек·тант
	непълен член	сек·тан·та
	пълен член	сек·тан·тът
мн.ч.		сек·тан·ти
	членувано	сек·тан·ти·те
бройна форма		сек·тан·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

мн. сектанти, м. Последовател на секта; отцепник. прил. сектантски, сектантска, сектантско, мн. сектантски. Сектантски уклон.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски:sectaire холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• еретик
• разколник, разцепник, отцепник, фракционер
• догматик, доктринер, ограничен, тесногръд