секретар
Облик
секретар (български)
ед.ч. | сек·ре·тар | |
---|---|---|
непълен член | сек·ре·та·ря | |
пълен член | сек·ре·та·рят | |
мн.ч. | сек·ре·та·ри | |
членувано | сек·ре·та·ри·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | сек·ре·та·рю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- Началник на канцелария в учреждение, научна или културна институция, учебно заведение или предприятие.
- Лице, чиито задължения са да води кореспонденцията, да планира и организира служебни срещи или други дела на ръководител, директор, началник на учреждение, научна или културна институция, учебно заведение и други или на частно лице.
- Ръководител на обществена организация, партия.
- Лице, което пише, води протокол на събрание, заседание и други.
- Специален шкаф с отделения за съхранение на документи и писмени принадлежности и с плот за писане, който се затваря с капак или се прибира навътре.
Етимология
От лат. secretarius през нем. Sekretär или рус. секретарь.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- секретар в РБЕ на ИБЕ