сблъскване

Български

сблъскване ±

ед.ч.		сблъс·к·ва·не
	членувано	сблъс·к·ва·не·то
мн.ч.		сблъс·к·ва·ния
	членувано	сблъс·к·ва·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 71

1. Удар между няколко предмета или човека.

Превод

Преводи

английски: collision (en), clash (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: sammenstød (da), есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• сблъсък, удар, тласък, напън, сътресение
• стълкновение, схватка, битка, колизия, конфликт
• бутане, блъскане, бутаница, блъсканица
• антагонизъм, конфронтация, противопоставяне
• противоречие, различие, дисхармония
• разтърсване
• струпване, задръстване
• двубой, дуел
• счупване, катастрофа