конфронтация

конфронтация (български)

конфронтация ±

ед.ч.		кон·ф·рон·та·ция
	членувано	кон·ф·рон·та·ци·я·та
мн.ч.		кон·ф·рон·та·ции
	членувано	кон·ф·рон·та·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Противопоставяне.

Етимология

средновековно латински confrontatio

Превод

английски: confrontation (en) арабски: مواجهة арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: αντιπαράθεση (el) датски: konfrontation есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: עמות индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: confrontación италиански: confronto китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Konfrontation de норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: konfrontacja португалски: confrontaçao румънски: confruntare руски: конфронтация словашки: [[]] словенски: Soočenje сръбски: suočenje, konfrontacija тайландски: [[]] турски: yüzleştirme, yüzleşme унгарски: szembesítés фински: yhteenotto френски: confrontation (fr) холандски: confrontatie хърватски: [[]] чешки: konfrontace шведски: konfrontering японски: [[]]

Синоними

сблъскване, конфликт, стълкновение, антагонизъм, противопоставяне

Сродни думи

конфронтирам