саможертва
Облик
саможертва (български)
ед.ч. | са·мо·жер·т·ва | |
---|---|---|
членувано | са·мо·жер·т·ва·та | |
мн.ч. | са·мо·жер·т·ви | |
членувано | са·мо·жер·т·ви·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Да поставиш благото на другите пред твоето;да мислиш първо за другите след това за себе си.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
самопожертване, самопожертвателност, жертва, жертване, жертвеност, саможертвеност, себеотрицание, всеотдайност, преданост, отричане